Размисли

Feb 19, 2007, 6:04 PM

Poetry

1127 0 25

Тъй просто е! Обичам!
Облякох обичта си в стих,
погледнах... не назад...
а вперих взор в лазура... непривично...
не се уплаших, че се заслепих...
от светлото...
от красотата...
от деня...
а вятъра напомни, че съм будна...
отместваше косите ми, за да те виждам,
и носеше ми ведрия ти глас,
уханието ти... дъхът ти... чудно... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Размисли

Want to read more?

Random works