Тъй просто е! Обичам!
Облякох обичта си в стих,
погледнах... не назад...
а вперих взор в лазура... непривично...
не се уплаших, че се заслепих...
от светлото...
от красотата...
от деня...
а вятъра напомни, че съм будна...
отместваше косите ми, за да те виждам,
и носеше ми ведрия ти глас,
уханието ти... дъхът ти... чудно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация