И слезе Господ сред нас.

В образа на човек.

Но ние не Го познахме.

И не Го разбрахме.

Помислихме Го за луд.

Защото Говореше ни 

глупости.:

За братство 

Равенство

Свобода

Любов...

Някой каза: 

- Тоя ни говори за любов..

Или е луд .

Или е поет.

Все тая .

Отнесен е.

И всички Му се присмяхме.

Посочихме Го с пръст,

без да знаем, че всички сме 

от пръст създадени.

И на пръст ще станем.

Сега се лутаме в лудницата ,

която сами сътворихме,

и се молим за прошка.

И мъничко Любов. 

Искаме да влезем в Рая,

без да загърбим злобата,

алчността, завистта. 

Забравихме, че всички ние Го 

предадохме.

А Раят не е за предатели!