И слезе Господ сред нас.
В образа на човек.
Но ние не Го познахме.
И не Го разбрахме.
Помислихме Го за луд.
Защото Говореше ни
глупости.:
За братство
Равенство
Свобода
Любов...
Някой каза:
- Тоя ни говори за любов..
Или е луд .
Или е поет.
Все тая .
Отнесен е.
И всички Му се присмяхме.
Посочихме Го с пръст,
без да знаем, че всички сме
от пръст създадени.
И на пръст ще станем.
Сега се лутаме в лудницата ,
която сами сътворихме,
и се молим за прошка.
И мъничко Любов.
Искаме да влезем в Рая,
без да загърбим злобата,
алчността, завистта.
Забравихме, че всички ние Го
предадохме.
А Раят не е за предатели!
© Живко Делчев Всички права запазени