Размисъл
За ЕНА (Елена Гоцева)
РАЗМИСЪЛ
Маса. Върху нея вазичка с вода.
А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!
Колко разум му е нужен на човек,
да разбере?
Че масата за стръка цвят
е нещо като смъртен одър
на Човек, осъден да умре?
Защо го правим с радост и наслада,
след като знаем,
че стръкът цвят,
гаснейки във вазата,
ще страда?
И ароматът,
който ще разнася в тъмнината,
ще бъде тъжен вопъл и агония
на Красотата!
Цветът, от мен откъснат
и осъден да умре,
след ден-два вече ще е
суха мъртва маса...
Без Красота и Аромат
няма да става за украса!
Ще бъде Цвят,
загинал от прегръдката
на моята Любов!
Лишен от правото
на всяко Божие творение
да остави поколение...
© Петър Петров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав!
-
Да,наистина това стихотворение е за друга Елена,която е публикувала прекрасни снимки на цветя и аз и писах,че цветята са хубави,когато са живи,а не откъснати от растението и сложени във ваза,както правим всички.
А с теб Елена,наистина пътищата ни са се засекли на Чаира/1985-1989/.Повечено от хората,които си изброила са ми познати инвеститори-Кюлханови,Кръстьо Ботев и др.,които не съм виждал от много време.На ІV прозорец съм ходил рядко и не си спомням да се познаваме.На яз.Белмекен контролирах изпълнението на бентонитовата стена в ядрото и.Но все пак имаме нещо общо.На две места- Чаира и Мадрид сме дишали един и същи въздух и имаме едно и също хоби- да драскаме по хартия.Прозата ти е много ивнтересно написана и засяга общочовешки проблеми.Ще продължавам да я чета.Пожелавам ти да преодолееш проблема със здравето си и да доживееш до дълбоки старини.Поздрави от мен-един от тримата Петър Петровци на Чаира и все инженери. -
Отново прекрасен стих,посфетен на друга Елена и отново за смьрт.)Иска ми се и не6то по обнадеждава6то занапред.Поздрав от чаира!Така и не разбрах дали не се познаваме от там.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
