petertpetrov (Петър Петров)
126 169
3.05.2011 г., 20:24 ч.

Размисъл 

  Поезия
597 0 3

                              За ЕНА (Елена Гоцева)

 

                         РАЗМИСЪЛ

 

    Маса. Върху нея вазичка с вода.

    А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!

    Колко разум му е нужен на човек,

                                                  да разбере?

    Че масата за стръка цвят

              е нещо като смъртен одър

                      на Човек, осъден да умре?

    Защо го правим с радост и наслада,

              след като знаем,

                        че стръкът цвят,

                                 гаснейки във вазата,

                                                    ще страда?

    И ароматът,

         който ще разнася в тъмнината,

             ще бъде тъжен вопъл и агония

                                               на Красотата!

    Цветът, от мен откъснат

                                       и осъден да умре,

    след ден-два вече ще е

                                       суха мъртва маса...

    Без Красота и Аромат

                           няма да става за украса!

    Ще бъде Цвят,

                   загинал от прегръдката

                                       на моята Любов!

     Лишен от правото

               на всяко Божие творение

                              да остави поколение...

 

 

 

 

© Петър Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
  • Да,наистина това стихотворение е за друга Елена,която е публикувала прекрасни снимки на цветя и аз и писах,че цветята са хубави,когато са живи,а не откъснати от растението и сложени във ваза,както правим всички.
    А с теб Елена,наистина пътищата ни са се засекли на Чаира/1985-1989/.Повечено от хората,които си изброила са ми познати инвеститори-Кюлханови,Кръстьо Ботев и др.,които не съм виждал от много време.На ІV прозорец съм ходил рядко и не си спомням да се познаваме.На яз.Белмекен контролирах изпълнението на бентонитовата стена в ядрото и.Но все пак имаме нещо общо.На две места- Чаира и Мадрид сме дишали един и същи въздух и имаме едно и също хоби- да драскаме по хартия.Прозата ти е много ивнтересно написана и засяга общочовешки проблеми.Ще продължавам да я чета.Пожелавам ти да преодолееш проблема със здравето си и да доживееш до дълбоки старини.Поздрави от мен-един от тримата Петър Петровци на Чаира и все инженери.
  • Отново прекрасен стих,посфетен на друга Елена и отново за смьрт.)Иска ми се и не6то по обнадеждава6то занапред.Поздрав от чаира!Така и не разбрах дали не се познаваме от там.
Предложения
: ??:??