Той няма елени, шейна, ни брада.
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега
(криволици житейски неволи),
по тъмния креп на фасадна тъга,
по прозорци, жумящи от болка.
Поспира там, сторил нисък поклон.
Завърта латерна, по-стара
даже от вехтия, смешен балтон,
протрит на места до хастара. ...