Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
22.12.2019 г., 11:32 ч.

Разносвачът на сънища 

  Поезия » Друга
2390 17 20

Той няма елени, шейна, ни брада.

Едва доловимо куцука.

Щом зимната нощ прихлупи града,

Разносвачът на сънища тук е.

Чете по замръзнали стъпки в снега

(криволици житейски неволи),

по тъмния креп на фасадна тъга,

по прозорци, жумящи от болка.

Поспира там, сторил нисък поклон.

Завърта латерна, по-стара

даже от вехтия, смешен балтон,

протрит на места до хастара.

 

Но първо капчукът се буди със стон,

по човешки отронил сълзици,

а сетне от примката скрежна на клони

литват разнежени птици.

Свири латерната... Приказни звуци

открехват врати и прозорци;

вече не плачат - пеят капчуци,

отмиващи знаците горест.

Нечуто в постелите никнат усмивки,

от светла тоналност покълнали.

Кротко отпуска се, с блага въздишка,

на людете пазвата сънна.

 

Той тръгва отново... Прегърбено крачи.

Тежка е тази латерна,

но носи я с радост - знае що значат

светулки в кошмарите черни.

От зората докоснати, щом задимят

къщи с цигари коминни,

ще отвори, усмихнат, врата към деня,

пак за всички останал невидим.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??