Разпилени в пространството думи,
преждевременна смърт на листа,
преждевременна есен, когато
вън е пролет, наистина пролет...
Безпосочни тъги, разноцветни,
болка без изход, любовта е мираж...
Оцелява в пустинята този,
преждевременно който е мъртъв.
Да те докосна, позволи ми...
Единствено това ще ни спаси,
а после тихо разпилей ме,
ако спасението ти тежи.
© Мариана Иванова All rights reserved.
"Преждевременна смърт" - това е кодът на стиха. Но тази преждевременна
смърт е и "оцеляване"!
От мен най-висока оценка. Радвам се, че ми написа критичен коментар, защото така открих тези 2 твои хубави творби. Ще се радвам в скоро време да прочета третата.