10 may 2014, 21:37

Разпилей ме 

  Poesía
946 0 6

                                  Разпилени в пространството думи,

                                  преждевременна смърт на листа,

                                  преждевременна есен, когато

                                  вън е пролет, наистина пролет...

                                  Безпосочни тъги, разноцветни,

                                  болка без изход, любовта е мираж...

                                  Оцелява в пустинята този,

                                  преждевременно който е мъртъв.

 

                                  Да те докосна, позволи ми...

                                  Единствено това ще ни спаси,

                                  а после тихо разпилей ме,

                                  ако спасението ти тежи.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И този ти стих е оригинален. Наистина втората част звучи като от друга опера, но не чак дотам, че да заглуши впечатлението ми от първата.

    "Преждевременна смърт" - това е кодът на стиха. Но тази преждевременна
    смърт е и "оцеляване"!

    От мен най-висока оценка. Радвам се, че ми написа критичен коментар, защото така открих тези 2 твои хубави творби. Ще се радвам в скоро време да прочета третата.
  • !!!Страхотно начало...очаквам интересни неща от теб (:
  • Поздравления. Чудесен стих
  • Много хубаво!
  • Добре заварила!Благодаря!
  • Добре дошла, Мариана!
Propuestas
: ??:??