Стъпките назад не се обръщат.
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
Пътят им е труден и безсмислен.
Днес пътуваш, утре не, но те са
с всеки миг все по-въздушен спомен.
Вятърът отдавна ги отнесе.
Помня как надеждата ми даде.
Аз не съумях да я опазя.
Още миг без теб и ще припадна
няма ли в леглото ми миражи. ...