limeruna (Йоана)
565 3355
Feb 7, 2021, 12:41 AM  

Разплакани феникси 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
327 6 11

 

Разплакани феникси
 

Стъпките назад не се обръщат. 

Вечно към сърцето се отправят, 

в центъра на малката си къща, 

впили взор в земята ни корава. 

 

Пътят им е труден и безсмислен. 

Днес пътуваш, утре не, но те са

с всеки миг все по-въздушен спомен. 

Вятърът отдавна ги отнесе. 

 

Помня как надеждата ми даде. 

Аз не съумях да я опазя. 

Още миг без теб и ще припадна

няма ли в леглото ми миражи. 

 

Стъпките ми стават по-безлични. 

Нежно се отронват в прашно нищо. 

Нека лъч безлунен и различен 

всичко из душата ми разнищи. 

 

Нека да се чудя още дълго, 

нека да се взирам в глухините,

сместили се в острови безмълвни, 

плиснати в сълзи между звездите. 

 

Нека ги обърквам, да не помня. 

Нека да те гледам с остра болка, 

пишеща в ума ми дни бездомни. 

Нека да се чудя още колко. 

 

Някой ден до теб ще бъда силна. 

Тази нощ  - проблеснала частица 

някъде в сълзицата си мила,  

иска да съм крясъкът на птица, 

 

иска да съм болката на огън,

да се саморазрушавам, 

да досрутя всичките си догми, 

в пепел - птиче, пак да се разшавам. 

 

Стъпките назад не се обръщат. 

Вечно към сърцето се отправят,

в центъра на малката си къща, 

впили взор в земята ни корава. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за споделеното, Калин!
  • Вълшебно, мистично и прекрасно! Браво!
  • Благодаря много, Катя! Хубава вечер!
  • Поздравления за стиха ти, Йоана!
  • Благодаря ви!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Йоанка!
  • Хубав стих.
    Поздравявам те.
  • По-лесно е да се разпадаме, защото разпадането е по инерция, а за създаването трябва енергия. Понякога е трудно е да намерим тази вътрешна сила за създаване, а не да рушим. Хората лесно се обезверяват, но единствено вярата може да ги спаси в критични моменти. Другото е едно вечно пропадане. Благодаря ви много за споделеното! Да имате много хубав ден!
  • Хората сме склонни към саморазрушаване. Силата е да се противопоставиш.
    Много хубав стих!
  • “ да се саморазрушавам,
    да досрутя всичките си догми,
    в пепел - птиче, пак да се разшавам. “ - Прекрасно е, Йоана! Харесва ми готовността на героинята-“разплакан Феникс” да се самоунищожи, за да се роди отново по-силна и готова за нова любов. Поздравления за шеметния стих!
  • Магическа поетика поднасяш, Йоана. Слаломираш между думите като Жан-Клод Кили. Придаваш на самите думи нови и неподозирани значения, от които извира поезия. За мен това е не само поетично, но и музикално произведение. Сякаш чух една превъзходна соната.

    Стъпките ми стават по-безлични.
    Нежно се отронват в прашно нищо.
    Нека лъч безлунен и различен
    всичко из душата ми разнищи.

    Нека да се чудя още дълго,
    нека да се взирам в глухините,
    сместили се в острови безмълвни,
    плиснати в сълзи между звездите.
    ...
    иска да съм болката на огън,
    да се саморазрушавам,
    да досрутя всичките си догми,
    в пепел - птиче, пак да се разшавам."

    "Глухините" - попадение от голям калибър. Свалям ти шапка!
Random works
: ??:??