Разпознаване

Aug 15, 2013, 6:32 PM 2022-01-24T13:42:18+02:00

Poetry » Love

443 0 2

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си
хиляда години);
осъзнах -
не ти мене,
а аз тебе
трябва да водя,
да те уча да ходиш
през полèта човеци,
да пестиш от ресурсите
да ни стигат по-дълго;
аз самата - разсипница,
пропиляла из пътя си
толкова шансове!

И, учудващо,
страховете ми
от безпътно раздаване,
разпиляване и оголване
са изчезнали!
Не ми трябва дори и усмивка
да ти бъда двигателя!
Не ми трябва паролата,
за да знам, че си ти -
онзи спътник към вечното,
който щял да ме води
нагоре,
а аз ще издигна.

Публикувано във:

Nota Bene 2021, 54 © NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

estrellaangel (Естрея Ангел)

2013-08-16T17:19:36+03:00

Много готино! Браво!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-08-15T21:55:17+03:00

Ето това е - одухотворената увереност,че си открил...Браво!