670301 (Павлина Гатева)
1387 361
15.08.2013 г., 18:32 ч.  

Разпознаване 

  Поезия » Любовна
442 0 2

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си
хиляда години);
осъзнах -
не ти мене,
а аз тебе
трябва да водя,
да те уча да ходиш
през полèта човеци,
да пестиш от ресурсите
да ни стигат по-дълго;
аз самата - разсипница,
пропиляла из пътя си
толкова шансове!

И, учудващо,
страховете ми
от безпътно раздаване,
разпиляване и оголване
са изчезнали!
Не ми трябва дори и усмивка
да ти бъда двигателя!
Не ми трябва паролата,
за да знам, че си ти -
онзи спътник към вечното,
който щял да ме води
нагоре,
а аз ще издигна.

 

 

Публикувано във:

Nota Bene 2021, 54 © NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??