Jan 18, 2013, 5:55 PM  

Разпукани дихания 

  Poetry » Other
834 1 25
Не ме слушай! Аз така си говоря!
Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания.
Самотата - бездна бездънна,
пие писъка ням на душата ми
и когато е страшно и тъмно,
си измислям, че невидим
ще хванеш ръката ми.
Не ме слушай! Аз така си говоря!
Знам всяко чувство да вържа на възел, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Random works
: ??:??