Не ме слушай! Аз така си говоря!
Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания.
Самотата - бездна бездънна,
пие писъка ням на душата ми
и когато е страшно и тъмно,
си измислям, че невидим
ще хванеш ръката ми.
Не ме слушай! Аз така си говоря!
Знам всяко чувство да вържа на възел, ...