Във малка бяла стая, с олющена мазилка,
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене,
стиснала горещо своите ръце.
Момиченце неистово сега се моли
пред иконата на всички богове.
Като черен лешояд със клюн като ли клещи
се рееше смъртта във тази тъмнина,
а през сълзи притворила очите си горещи,
момичето се молеше за татко си сега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up