Във малка бяла стая, с олющена мазилка,
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене,
стиснала горещо своите ръце.
Момиченце неистово сега се моли
пред иконата на всички богове.
Като черен лешояд със клюн като ли клещи
се рееше смъртта във тази тъмнина,
а през сълзи притворила очите си горещи,
момичето се молеше за татко си сега. ...