Във малка бяла стая, с олющена мазилка,
витаеше едничко чувство на молба.
Като нагар от восъчна стопилка,
отиваше си един живот сега.
На прашния килим с навехнати колене,
стиснала горещо своите ръце.
Момиченце неистово сега се моли
пред иконата на всички богове.
Като черен лешояд със клюн като ли клещи
се рееше смъртта във тази тъмнина,
а през сълзи притворила очите си горещи,
момичето се молеше за татко си сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse