Разпятие
Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.
Ти беше забраненият ми плод,
едно усещане за тиха пролет.
В очите ти открих вселенски код,
от самотата ти запалих огън.
Доверието ми – любовник на мечти,
ще свие в млечен път една надежда,
ако обикнеш – чувства си изпил
и този свят е изворче на нежност.
Ела в прегръдките ми – храмове
и изповядай сънищата твои…
Мъжете сме ловци на грехове,
а красотата ти е жертвеник за Бога.
Разкъсай с дъх желанията ми
и после във капризи ме орисвай.
На твоя кръст е изпитание
като поклонник да увисна…
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мая, Рада, Никола - благодаря ви от сърце. С любовта на гръб се стига до извора
Красива да е вечерта ви! -
Да!Силно и въздействащо стихо!Харесвам такива творби!
Оценявам го!Поздравление от мен и лека вечер!! -
Чудесна любовна лирика!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Цветански, това как да се тълкува от смислова гледна точка? Благодаря!