24 февр. 2015 г., 23:14

Разпятие 

  Поэзия » Любовная
531 1 4

Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.


Ти беше забраненият ми плод,
едно усещане за тиха пролет.
В очите ти открих вселенски код,
от самотата ти запалих огън.

 

Доверието ми – любовник на мечти,
ще свие в млечен път една надежда,
ако обикнеш – чувства си изпил
и този свят е изворче на нежност.

 

Ела в прегръдките ми – храмове
и изповядай сънищата твои…
Мъжете сме ловци на грехове,
а красотата ти е жертвеник за Бога.

 

Разкъсай с дъх желанията ми
и после във капризи ме орисвай.
На твоя кръст е изпитание
като поклонник да увисна…

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "а красотата ти е жертвеник за Бога."

    Цветански, това как да се тълкува от смислова гледна точка? Благодаря!
  • Мая, Рада, Никола - благодаря ви от сърце. С любовта на гръб се стига до извора Красива да е вечерта ви!
  • Да!Силно и въздействащо стихо!Харесвам такива творби!
    Оценявам го!Поздравление от мен и лека вечер!!
  • Чудесна любовна лирика!
Предложения
: ??:??