monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Aug 11, 2010, 1:11 PM

Разрошени мисли 

  Poetry » Other
664 0 7

Как понякога от нищото 

извира мъдростта?

Стихия, бездна, покорена гордост.

Захвърлени доспехи.

Счупен меч.

Откъслечни гърмежи,

не топовни,

от облаците градоносни.

Почиват си на хълбок дните,

уморени от препускане.

Тих вой на куче.

Малка олелия.

Затишие пред буря.

Оковани мисли.

Желание за нежност.

Скърцаща цигулка.

Мигове откраднати.

Часовникът на кулата заглъхна.

Стон обречен.

Коварен блясък.

Зевс.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??