Разрошени мисли

11 ago 2010, 13:11

Poesía » Otra

700 0 7

Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч.
Откъслечни гърмежи,
не топовни,
от облаците градоносни.
Почиват си на хълбок дните,
уморени от препускане.
Тих вой на куче.
Малка олелия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Разрошени мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas