Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез,
дали ще направи обратен завой.
Обратно потича тъгата – порой,
и къса стените, страха разпознала.
Замръкват очите ми, спускам клепачи,
небето прихлупва земята с капак
и слиза в сърцето ми лунният зрак.
Дочувам как ехото в клоните плаче. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up