Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете
(дори ако животът ми догаря),
дори да нямам повод и криле,
летя и се усмихвам, и мечтая.
Не търся пътешествия и шум.
Но щом Те срещна, пътят ми завива
по друми, недошли до днес на ум,
вървени преди мен от Теб самия! ...