Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете
(дори ако животът ми догаря),
дори да нямам повод и криле,
летя и се усмихвам, и мечтая.
Не търся пътешествия и шум.
Но щом Те срещна, пътят ми завива
по друми, недошли до днес на ум,
вървени преди мен от Теб самия!
И в тихото на нежния Ти взор
над моя свят зорница се събужда,
заливаш ме с прегръдки на любов,
сълзите ми превръщаш в нещо чуждо.
От устните ми тръгват думи две,
които първо чувал съм от Тебе:
”Обичам Те!” – и миг по-късно те
опиват и разтапят ме от нежност...
© Ивелина Стойкова Всички права запазени