Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка.
Днес вълните от моите сълзи солени
всеки миг си откъсват от тебе живот,
впили хищните устни на своята страст
там, където си най-уязвима.
Нерушима е само тъгата на вятъра.
Във безкрайна спирала
той изпраща към бездната ...