РАЗСТОЯНИЯ

Колко много безгрижно море ни разделя!

Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,

към когото свободният вятър отвежда

кораб пълен с непреживяна любов,

изгоряла с въздишка.

Днес вълните от моите сълзи солени

всеки миг си откъсват от тебе живот,

впили хищните устни на своята страст

там, където си най-уязвима.

Нерушима е само тъгата на вятъра.

Във безкрайна спирала

той изпраща към бездната

 всяка капка прикрита надежда.

А назад връща яростно тъжните спомени,

за да съскат вълните, като ехо отминало,

само пъклени думи за сбогом.

Остарялото време не търси почивка,

че стрелките му сочат в различни посоки.

Бели зайчета – бели секунди

още скачат игриво и безгрижно се гонят

по солените морски вълни

над потъваща в нищото обич…

Колко много любов не достигна до никъде!