На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори,
заситени от прах и тлен,
живи само в царски плен,
стаени в примки и усои.
На разума пенлив - омайност,
безжизнени крила кървящи
от бесни демони, целящи
само кротка, пареща смиреност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up