20 nov 2013, 20:48

Разум 

  Poesía
712 0 0
На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори,
заситени от прах и тлен,
живи само в царски плен,
стаени в примки и усои.
На разума пенлив - омайност,
безжизнени крила кървящи
от бесни демони, целящи
само кротка, пареща смиреност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??