Развалина

Dec 20, 2009, 1:04 PM

Poetry » Love

800 0 2

Едва ли стихове по-лични има

от тези кървави слова,

напоени със сълзи и болка

на една изгубена душа.

Дарих ти цялата си обич,

потъпках гордоста,

а в замяна аз получих -

сковаваща студенина.

С безпределно безразличие

ти сърцето ми рани,

сега в него зее страшна яма

и то отказва да тупти.

Ще стискам зъби до безкрайност,

ще се усмихвам на света,

така че никой да не забележи,

че съм винаги сама.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-20T13:20:49+02:00

Много искрен е твоят стих!
Но щом си могла да го напишеш - значи душата не е изгубена...а много, много жива!!!!
Браво - хареса ми!!!
Поздрави, Мария!
alistef (Албена Стефанова)

2009-12-20T13:13:24+02:00

Безразличието на човека до теб е по- страшно и от самота. Поздрави