Развалина

20 дек. 2009 г., 13:04

Поэзия » Любовная

802 0 2

Едва ли стихове по-лични има

от тези кървави слова,

напоени със сълзи и болка

на една изгубена душа.

Дарих ти цялата си обич,

потъпках гордоста,

а в замяна аз получих -

сковаваща студенина.

С безпределно безразличие

ти сърцето ми рани,

сега в него зее страшна яма

и то отказва да тупти.

Ще стискам зъби до безкрайност,

ще се усмихвам на света,

така че никой да не забележи,

че съм винаги сама.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-20T13:20:49+02:00

Много искрен е твоят стих!
Но щом си могла да го напишеш - значи душата не е изгубена...а много, много жива!!!!
Браво - хареса ми!!!
Поздрави, Мария!
alistef (Албена Стефанова)

2009-12-20T13:13:24+02:00

Безразличието на човека до теб е по- страшно и от самота. Поздрави