Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите,
очите му гният и вече са сухи.
Безшумно рушат се стените,
защото отвътре са кухи.
Трепери над скъсана снимка.
Позна си душата по смомени.
Окачи я на черната примка,
където и другите бяха изгонени. ...