4.07.2021 г., 10:46 ч.

Развод 

  Поезия
433 3 15
Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите,
очите му гният и вече са сухи.
Безшумно рушат се стените,
защото отвътре са кухи.
Трепери над скъсана снимка.
Позна си душата по смомени.
Окачи я на черната примка,
където и другите бяха изгонени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??