Dec 21, 2008, 6:47 PM

Реална приказка 

  Poetry » Other
704 0 3

Гори свещта, танцувайки игриво.

Тъмнината тихо шепне самота.

На бавни глътки пия виното горчиво,

тази течност ми носи лекота.

 

Звездичките усмихнати блестят свенливо...

Напомнят за онази лошата - реалността.

Луната сърповидна маха ми сънливо,

облаче прегръща я и пак е тъмнина.

 

Къде отидоха онези - нощите красиви?

Къде отиде огънят, защо остави пепелта?

Не вярвам в приказки за самодиви,

нито в принца, носещ щастие за вечни времена!

© Папи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??