Реална приказка

pchelichkaaa (Папи)
7 24

21 дек. 2008 г., 18:47

Поэзия » Другая

703 0 3

Гори свещта, танцувайки игриво.

Тъмнината тихо шепне самота.

На бавни глътки пия виното горчиво,

тази течност ми носи лекота.

Звездичките усмихнати блестят свенливо...

Напомнят за онази лошата - реалността.

Луната сърповидна маха ми сънливо,

облаче прегръща я и пак е тъмнина.

Къде отидоха онези - нощите красиви?

Къде отиде огънят, защо остави пепелта?

Не вярвам в приказки за самодиви,

нито в принца, носещ щастие за вечни времена!