Jan 19, 2008, 11:04 PM

Реалност 

  Poetry » Phylosophy
1541 0 14
В душата си търся защо да живея
и често без изход оставам тъй сам...
разпервам криле и с утеха копнея,
потапям се в бягството, в слепия блян.
-
Но нищо прекрасно не може задълго
във мен да остане и тъмният цвят
на хорските грешки отново изпълва
и мисли, и чувства, и целия свят.
-
Реалност, в която намираш всеместно
лъжи и предателства, гордост и власт, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Random works
: ??:??