19.01.2008 г., 23:04 ч.

Реалност 

  Поезия » Философска
1542 0 14
В душата си търся защо да живея
и често без изход оставам тъй сам...
разпервам криле и с утеха копнея,
потапям се в бягството, в слепия блян.
-
Но нищо прекрасно не може задълго
във мен да остане и тъмният цвят
на хорските грешки отново изпълва
и мисли, и чувства, и целия свят.
-
Реалност, в която намираш всеместно
лъжи и предателства, гордост и власт, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Мишев Всички права запазени

Предложения
: ??:??