В стаята празна, със щори закрита,
отново съм сам в тишината.
И лека тъга, неуспешно прикрита,
приплъзва се тихо в душата.
Монитор, клавиши, мишка, слушалки
са помощни средства за мене.
Понякога всички сме толкова малки,
в огромния свят разделени.
Нормалният разговор вече е чат,
във форум - нормалната среща.
И радваш се, щом забележиш познат,
в стерилния свят и това пак е нещо. ...