WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
18 ene 2008, 0:16

Реалност? 

  Poesía » Otra
794 0 10
В стаята празна, със щори закрита,
отново съм сам в тишината.
И лека тъга, неуспешно прикрита,
приплъзва се тихо в душата.

Монитор, клавиши, мишка, слушалки
са помощни средства за мене.
Понякога всички сме толкова малки,
в огромния свят разделени.

Нормалният разговор вече е чат,
във форум - нормалната среща.
И радваш се, щом забележиш познат,
в стерилния свят и това пак е нещо.

Мечтая за огън голям във полето,
компания весела, изблици смях.
Мечтая за ярки звезди във небето,
по гръб да лежа и да гледам към тях.

Напред продължавам с това намерение -
не искам лъжи и духовност фалшива,
натрапена вяра и мрачно съмнение.
Бленувам реалност - истинска, жива.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекалено много виртуалност и много малко реалност! Поздрав за стиха... хубав е!
  • Какво да кажа ,че си супер
  • Браво и за този стих!
    Талант си!
  • Толкова си прав...
  • Смешко,прав си за това,че двете трябва да вървят ръка за ръка.Аз не съм против интернет.Не съм против нищо. Просто седнах и за двайсетина минути написах тези стихчета,изразявайки някакво свое моментно настроение.
  • За съжаление е така ,обезличава ме се в този бездуховен свят на виртуалното! До болока липсва човешкото...!Браво
  • Еха,много ми хареса,ще си го препрочитам отново и отново! Поздравявам те!
  • Съгласна съм,че постиженията на техниката все повече ни очуждават.Пишем си с десетки хора,но на практика сме сами.Не бива да се оставяме времето да убие истинските срещи с приятели!
  • Браво!!!Чудесна идея, великолепно изпълнение!!!Целият стих е една истина до болка позната!!!Браво!!!Поздравления!!!
  • Шапка свалям за намеренията и идеята. Хареса ми толкова много, че ми иде да угася компа и повече да не го включа. БРАВО, брато!!!!!
Propuestas
: ??:??