dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
Apr 11, 2007, 8:42 AM

Реалността познавам повече от другите 

  Poetry
539 0 5
 

Реалността познавам повече от другите

Себе си обръщам

Искам да ме чуете


Десет години по-рано

Помниш ли

Хиляда залеза

Не можаха да те направят

По-питомна

Не можаха да ти дадат и свобода

Но ти имаше достатъчно

Помниш ли


Полето ли беше

Или въздуха под розово-лилавото

Скачайки

Превърната във водопади

Къде отплава

Сви ли платна някъде


Чайките забравиха плажовете си

Старците - бабите си

Предсказание ли е

Случвало ли се е някога

Стопи се

И самотата

Удари

Навсякъде


Камък

До камъка се е сгушил

И слуша

Музиката на море

Вълни от сол отпушили

Желания

Хищник яде

Болно

Не могло да избяга разочарование

Десет години по-рано

Можеше ли да си представиш всичко това


Писател

Как реди текстовете си

Като пъзел

Като играчка

И пред закъсняващия влак

Никого не чакат

Няколко свършили живота

Стоят на линията и обясняват

Как в миналото са работили

Изкарвали сиви банкноти без стойност

Как майките им прали черно-белите

Парцали

И как нямало с какво да ги нахранят

Затова са сребърни косите им


Защото ти ги напусна

Изостави ги

И никой не те вини, че търсиш и бягаш

Никой не те вини, че нямаш представа

Какво е


Десет години по-рано

Никога не бих повярвал

Ти?


Чайките да забравят за плажовете?!

Не по-страшно е

Сякаш плажовете не са вече обитаеми

И камък до камъка...

Вълните

И някой друг останал

Да опява


10.04.2007

© Десислав Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами аз какво да кажа, хубаво е стхотворението, но и по-добре можеш да се справиш...
  • много родители чувстваха вина че децата им бягат...аз обвинявам системата-не е важно къде си а дали си забравил миналото.Много образно изразяваш чувствата си...БРАВО и от мен
  • Винаги оставам безмълвна пред твоите стихове.
    Силно е Декс!Силно!
  • Много е хубаво и те кара много да се замислиш за някои неща. Наистина много хора забравят такива неща , но да се надявам . че все още има хора , които кътат тези спомени в душите си.Цялото стихотворение те кара да си представиш всеки елемент от него.Но аз не вярвам , че ако някой види подобни неща ще ги забрави ... но ако го направи значи просто не е трябвало да ги вижда.
  • "И камък до камъка...
    Вълните
    И някой друг останал
    Да опява"
    Много!!! ама много...
Random works
: ??:??