Apr 3, 2012, 4:25 PM

Реанимация на небе 

  Poetry » Love
622 0 20

 

 

 

  РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ

 

 

Заоблачи се нежният ти глас.

Зад тишината мълнии прииждат.

Небето спря да диша... Мътен час...

Защо се скри? С душата си те виждам.

 

Във стаята мирише на тъга.

Тя всяка твоя клетка упоява.

Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!

Любов изпраща Бог, за да спасява!

 

Като удавник е това небе,

но Тя живот ще вдъхне в него с устни.

Тогава може би ще разбереш

защо не искам в Ада да те пусна.

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??