РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ
Заоблачи се нежният ти глас.
Зад тишината мълнии прииждат.
Небето спря да диша... Мътен час...
Защо се скри? С душата си те виждам.
Във стаята мирише на тъга.
Тя всяка твоя клетка упоява.
Не бързай, Сън! Почакай! Не сега!
Любов изпраща Бог, за да спасява!
Като удавник е това небе,
но Тя живот ще вдъхне в него с устни.
Тогава може би ще разбереш ...