... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,

не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,

не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –

тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,

най-светлите си нощи пропилях да скитам в непревземани Галактики,

изядох три по сто гори пердах! – но във пълзеж не ми се триха лактите,

пред властници смирен, не гънах врат, и падах на колени само в черквата,

готов съм да простя на този свят, във който празни хора ме зачеркнаха,

сега нахълтах в своя втори век – с надеждата! – докрай да бъда себе си.

И да съм най-щастливият човек! – решил неразрешимите си ребуси.