... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пропилях да скитам в непревземани Галактики,
изядох три по сто гори пердах! – но във пълзеж не ми се триха лактите,
пред властници смирен, не гънах врат, и падах на колени само в черквата,
готов съм да простя на този свят, във който празни хора ме зачеркнаха,
сега нахълтах в своя втори век – с надеждата! – докрай да бъда себе си.
И да съм най-щастливият човек! – решил неразрешимите си ребуси.
© Валери Станков Все права защищены
Когато в буквите съзирам стих, а в думите - стихотворение,
си казвам - ето светлина открих, с която плискам се с благоговение!...
Още веднъж благодаря!