Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.
Колко ли срещнах, колко не съм,
много ли още остава?
Уж всичко помня, а сякаш е сън -
бил, овехтял и забравен.
Спомням си тръни, а срещам цветя,
вярно - с бодли. Но прекрасни!
Щедро протягат ми топла ръка
демони - нявга опасни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up