Регресия
Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.
Колко ли срещнах, колко не съм,
много ли още остава?
Уж всичко помня, а сякаш е сън -
бил, овехтял и забравен.
Спомням си тръни, а срещам цветя,
вярно - с бодли. Но прекрасни!
Щедро протягат ми топла ръка
демони - нявга опасни.
Всичко е същото, нищо не е,
аз ли смених си очите!?
Аз ли съм малкото, плахо дете,
дето с южняка се скита?!
Много ли, малко ли нося сега -
скритата памет за всичко,
само че, някаква чудна игра
прави нещата различни.
Може би, движи ме древен закон
по времевата спирала -
този обратен, луд маратон
сам си е край и начало.
Може би пътят през дните върви
в двете посоки еднакво -
бъдеще с минало сливат се. Виж -
в точка събират се. Златна.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно!
-
Омагьосан ли е този кръг, не знам, но времето е трудно за измерване. Много ми хареса - сякаш живеем в постоянна регресия.
-
От всичко по нещо невъзвратно,до точка събрала на възел
вчера и днес.И тъй,многократно редим дни и нощи на пъзел.
Поздравления,Вики!Много е интимно;и всъщност общовалидно!♨️ -
Прекрасно стихотворение! Не знам защо, но "зад него" ми се връзва да има и музика...
-
Регресия на кръга.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
