Река Дунав

Месецът скрива ликът си красив, достолепен.

Пукна зората, събудена с петльова песен.

Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.

Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.

Днеска в душата ми спомени детски се връщат:

как край рибарника двете върби се прегръщат.

Няма ги вече върбиците с плачещи клони.

Вместо тях, тук са изляти бетонни колони.

Мост – изграден е, за чудо и приказ над Дунав,

но за рибарника няма да кажа и дума.

Дунавът, белият, любя го, нека  живее…

А пък тръстиката песните нека си пее…

Автор – Величка Николова - Литатру

четвъртък, 02 август 2018 г.