Feb 7, 2019, 11:28 AM

Река тече 

  Poetry
471 2 4

Не ме разколебавай да открия,

частицата, която ни възражда.

В душата ли, в сърцето ли се крие,

неистово - неосъзната жажда?!

 

Щом дишаме – тя в нас гори безспирно

и дава смисъл да сме още живи.

Понякога е толкова немирна,

до скъсване опъва всички жили.

 

Дали не е безкрайната надежда

или е необятната любов?

Все още непрестанно се оглеждам –

преравям всеки незакърпен ров.

 

Не може със очите да се види,

нито слухът ми ще го засече.

От дъното извират Кански сили,

вярата, волята – река тече!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??