7 feb 2019, 11:28

Река тече 

  Poesía
484 2 4

Не ме разколебавай да открия,

частицата, която ни възражда.

В душата ли, в сърцето ли се крие,

неистово - неосъзната жажда?!

 

Щом дишаме – тя в нас гори безспирно

и дава смисъл да сме още живи.

Понякога е толкова немирна,

до скъсване опъва всички жили.

 

Дали не е безкрайната надежда

или е необятната любов?

Все още непрестанно се оглеждам –

преравям всеки незакърпен ров.

 

Не може със очите да се види,

нито слухът ми ще го засече.

От дъното извират Кански сили,

вярата, волята – река тече!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??