На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита
и забулва го в мрачен покров -
Под него навярно покрита
лежи някаква стара любов.
Не пеят ми вече щурците,
премръзват в дебела слана...
Само ромон далечен долита
от течащата бавно река. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up