16.09.2021 г., 16:31 ч.

Реката 

  Поезия
5.0 / 1
452 1 0
На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита
и забулва го в мрачен покров -
Под него навярно покрита
лежи някаква стара любов.
Не пеят ми вече щурците,
премръзват в дебела слана...
Само ромон далечен долита
от течащата бавно река. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Предложения

Още произведения »